“Какво щастие, ако детството и младостта ви преминаха в глухо, забравено от Бога село!” Някой ще приеме това разбиране с разбиране, а други като ирония или скептицизъм. Между другото, J.J. Rousseau в своя “Педагогически роман”, който все още се изучава в нашите педагогически университети, това е, което предлага обучението на младите хора, т.е. на възраст от около 15 години, момчетата и момичетата живеят в природата. И защо, всъщност, в забравеното от Бога село? Може би, просто - от Бог, дал ми селото, където съм израснал и се чифтосвам, почти до 20 години. Трябва да погледнете тази красота, която е била дадена на нейното величие на Природата от тези места; Тук е и адресът: с. Количево, област Саратов. Между другото, прочутият мъченик в руската история, канонизиран, митрополит Филип, удушен в тъмницата на един от най-омразните гвардейци на Иван Грозни, дошъл от болярското семейство на Количевите.
Психолозите казват, че времето, прекарано с баба и дядо, трябва да се възприема от детето като празник, като дар от съдбата. И какво да кажем, ако това време се простираше за две десетилетия? Можете да го наречете щастливо време, спомени от които ще останат до края на живота. Без такива спомени от детството и младостта, как може да живее човешка душа? През годините хората все по-често си спомнят за своето минало. Затова си спомням и многото епизоди от живота на моето село.
Възможно ли е да се забравят усещанията за дълъг престой в гората и по всяко време на годината: в началото на пролетта, в мразовита зима и късна есен. И безкрайните полета по време на жътвата на хляба: усещането за работа на комбайн, трактор и само като товарач с връстници при транспортиране на зърно до асансьора, лежащо директно върху зърното в задната част на автомобил, който се движи по прашния „болшак“. Да не говорим за лов и риболов. Нашият известен ловец и рибар, писател С. Т. Аксаков, ако имаше късмет да наблюдава, вероятно би завиждал на лека завист. Искам да споделя с читателите на “Ботаничка” моите детски впечатления за това как баба и дядо се подготвяха за зимата. Войната свършваше, беше 1944 г., но времето беше сурово, бедно и понякога гладно. Селяните живеели от собственото си селско стопанство, нямало нужда да разчитат на помощ на никого. Но това лято беше успешно. Дядото извади мед от кошерите, бабата заварена на сладко (вареше, както в древни времена, в градина, в специален меден басейн, с мед). За зимата тя изсушава плодовете: череши, касис, нарязани ябълки, китайски (цели) и сини сливи. За зимните пайове тя също изсушава тиквата (на парчета) и по същия начин захарно цвекло. За осоляване на зеленчуци, уриниране на плодове и плодове бе избран един от фините септемвридни дни. Избата вече е била подготвена за тези процедури: почистена е от остатъчния сняг, който през горещото лято перфектно служи като хладилник (през лятото в мазето се съхраняват предимно млечни продукти и риба). Картофите се спускат в неговите ями на семейство и говеда, които спят в хамбара, както и фуражно цвекло и други зеленчуци. И най-важното, дъбовите вани за кисели краставички бяха спуснати в мазето: на всеки около 300 литра, кофите бяха пълни с вода на улицата, така че дървото се набъбваше и те не течеха. Близо до избата всичко беше подготвено за работа: на краката му имаше специално корито, направено от пресни дъски, кофи за бране на домати и краставици, за вода, донесена от кладенец и други принадлежности.
Защо внукът помни този процес? Да, защото беше доволен да види това баба и дядо на свещеничеството. Те бяха толкова вдъхновени от тях, толкова приятелски и дружелюбни помежду си, че нямаше съмнение, че са много доволни да вършат тази работа. Кой знае, може би чудесната аура, която преобладаваше по това време, създадена от добрите отношения между участниците в този процес, също допринесе за успешното предприятие на ферментацията. Следва технология: Дядото разкъсва зелето, успява да почисти останалия пън за внука. Внук ги изяжда с удоволствие и изтича до кладенеца за вода, която ще измие зеленчуците, взети директно от градината и ще използва солена вода за водата. Около една кофа от нарязано зеле се спуска в мазето и се разпределя равномерно по дъното на първия съд. Преди това дъното на ваната беше покрито с листа от хрян, копър чадъри, ситно нарязани парчета чесън и корени от хрян, дъбови листа, череши и касис. След това в избата се изсипва кофа с краставици и се поставя върху слой от нарязано зеле. След това отново следва слой от зеле, след това домат. Слоевете от зеленчуци, поставени в цевта, се преместват няколко пъти от посочените по-горе подправки. И така до върха на цевта. За съжаление, нямах по-подробна информация за рецептата за такава „съвместна“ ферментация на зеленчуци, очевидно седемгодишното дете не се интересуваше. Ако някой от читателите на Ботаничка знае за този метод, моля споделете. След това ще разгледаме древните рецепти за ферментация, които станаха известни на автора много по-късно.
Мариновани ябълки.
Първо, ние разглеждаме опростената технология за ецване на ябълки, за която ще са ни необходими кисели и твърди сортове, най-доброто от всичко - Антоновка. Ако нямате дъб, вар или кедрова вана на ръка, можете да използвате пластмасови бъчви или колби, но само за храна. По-добре е да се използват 3 или 5 литрови стъклени буркани в този случай. Предварително се поставят листа от хрян, ситно нарязан чесън, нарязани корени от хрян, листа от касис и череши до дъното на вана или друг съд. След това слагаме редици здрави ябълки с чиста кожа, няколко пъти редуващи се редове ябълки с горепосочените подправки, които покриваме с ябълки и отгоре. Разтворът се приготвя в размер на 2 чаши захар и половин чаша сол на 10 литра вода. Препоръчително е да добавите няколко супени лъжици ръжено брашно към туршия. Накрая покриваме заготовката с чиста кърпа или марля в няколко слоя и поставяме ябълките под пресата. Мариновани с ябълки от саламура оставят за една седмица да ферментират при стайна температура. Веднага след като пяната падне от повърхността и въздушните мехурчета престанат да се открояват, контейнерите с ябълки трябва да бъдат плътно затворени и спуснати в мазето. Подходящите температури за съхранение на ферментиралите ябълки се считат за не по-високи от плюс 10 и не по-малко от минус 3 градуса. В. Месец по-късно ябълките ще бъдат готови за ядене.
Обрат на урина.
Искам да разкажа за тази рецепта, запазвайки ясна памет за дядо ми. Довършвайки основната подготовка за цялата зима, той задължително накрая накиснал малка бъчва с тръни, с които се наслаждавал на вечеря на дълги, студени зимни вечери. Вероятно този деликатес си заслужаваше. Не е без основание излекуваните черни тръни, по техен вкус, да се нареждат сред отвъдморските маслини. Трябва да се помни, че всички части на това растение са лечебни: кората има антипиретични свойства, корените и дървото са изпотяващи, цветята на тръните подобряват метаболизма, плодовете съдържат витамини, калций, магнезий, ябълчена киселина и танини. Delicious и тинктура, конфитюр, направени от плодове на тръни. Технологията на накисване на тръни е много проста. Избират се зрели и неповредени тръни, измиват се със студена вода, които след това се поставят в стъклен или емайлиран контейнер. Водата се излива в тиган - 1 литър, сол се излива - 1 супена лъжица, захар - 2 супени лъжици и разтворът се оставя да заври. След това трябва да се охлади. Зърната от тръни в количество от 3 kg, пълни с приготвения разтвор. Контейнерът е покрит с ленена кърпа и дървен кръг, върху който е поставен товарът. След една седмица при стайна температура, контейнер с напоени тръни може да бъде изпратен в сутерена или на друго хладно място.
Послепис Трябва да се отбележи, че дядо ми, вместо захар, използвал корена на Солод, както при уриниране на ябълки, очевидно знаейки за неговите лечебни свойства. Той е - корен от женско биле, сладък корен, корен от женско биле.
- Подготовка за зимата по стари рецепти. Част 2
